"Гоблин" - Джош Малерман



   Пиша четвърто ревю за този автор и със сигурност ще има още. Както отбелязах в предишното (за „Червеното пиано”), Малерман успя да влезе под кожата ми и да ме спечели. Всяка от предишните книги ми се стори незавършена и недоразвита, но интересът ми към него и неговото творчество нестихва. 
   Още щом видях корицата на „Гоблин”, бях сигурна, че с тази книга ще се разберем. Съвсем честно мога да кажа, че това е най-добрата книга от Малерман! Засега. Да, представете си, хареса ми повече от всеобщата любимка „Кутия за птици”. Много, много повече! 
   Все още не съм чела „Ковчегът на Керъл”, но в моите очи, „Гоблин” със сигурност постави летвата високо. 
   Гоблин е мрачен и дъждовен град, построен върху основа от тайни, а всеки от чудатите му обитатели е оплетен в мрежите на личните си страхове и мании. Малерман разказва историите на някои от тях и ни разхожда из калните улици на болната човешка душевност. А понякога, в тъмните и скришни пролуки, се крие добре замаскирана любов. 
   До мистериозното градче ни отвежда шофьора Том, решил да направи един допълнителен курс извън работно време. Обещанието за тройно заплащане се оказва достатъчно убедително, въпреки необичайните изисквания за доставката – никой друг не трябва да разбира за поръчката; сандъкът в никакъв случай да не се отваря, а ако се чуе шум да се игнорира; да не се доставя преди полунощ или след 00:30 часа, а ако получателят го няма или се пропусне точното време, товарът непременно да се унищожи
   Още преди да сме надникнали в зловещия сандък на Том, Малерман подхваща първия разказ: „Разфасованият мъж”. Няма по-подходящо заглавие от това. Заради него на всеки ред очаквах нещо ужасяващо, а то се оказа разказ за „приятелството” и „истинската” любов. Е, имаше и разфасован мъж, но като се обичат младите … 
   В „Камп” срещаме Уолтър Камп, най-добрият историк в Гоблин, страдащ от параноя, че всеки момент ще бъде нападнат от призрак. И за да сме по-точни – че ще умре от страх като го види. Ужасяващата му мания го принуждава да събори всички стени в жилището си, да инсталира камери, да проверява записите на няколко часа и дори да спи на прозрачно легло, за да е сигурен, че нищо не се крие отдолу. Единствено възрастната му съседка успява за малко да го разсее, като му позволява за пореден път да ѝ разкаже историята на града. Дали съществуват призраци извън стените на въображението ни и можем ли да се скрием от тях? Дали Камп ще залови призрака, преди той да е заловил него? 
   В „Честит рожден ден ловецо” празнуваме 60-годишнината на Нийл Наш – „най-прочутият ловец в историята на Гоблин”. Докато пищното парти е в разгара си и големците на града дивеят в огромното му имение, Нийл Наш не може да се отърве от една натрапчива мисъл – сред ловните му трофеи липсва Велика Сова. Мистериозната птица, обитаваща зловещите Северни гори, е свещена за Гоблин и е напълно недопустимо да бъде ловувана. Ще устои ли ловецът на изкушението и ще получи ли мечтания подарък? 
   В „Престо” посещаваме представление на мистериозен фокусник. Императорът и неговата асистентка изнасят феноменално шоу, което скандализира всички, включително и колегите им. Фокусникът строго пази тайните си, но Малерман разкрива от къде идва таланта му и кога и как фокуса се превръща в истинска магия. 
   В „Объркване в зоопарка” се случва точно това, което заглавието подсказва. Дърк Роджърс, който „всеки ден се буди оптимист и заспива в отчаяние”, работи на две места – в зоопарка и в кланицата. Преуморен и замаян от постоянните си кошмари, той допуска непоправима грешка…
   Последният разказ ни отвежда в „Плетищата” и ни среща с техния създател. От тази история научаваме кой, как и защо е създал най-голямата гоблинска забележителност. И най-вече, какво е скрил в сърцето на огромния си лабиринт от храсти. 
   И накрая, за моя огромна изненада, разбираме какво се случва с товара на Том. Изненадах се, защото знам как свършват предишните книги на Малерман и вече се бях настроила за разочароващ финал. Е този път, останах очарована от първата до последната страница. 
   Имах чувството, че съм изгледала мини сериал. А така ми се искаше още! И не знам защо, но докато четях, в съзнанието ми постоянно изникваше образа на Боб от „Туин Пийкс”. 
   Ще завърша така, както започнах: За мен това е най-доброто от Малерман. 
  Следва „Ковчегът на Керъл” и вече наистина не знам какво да очаквам. Във всеки случай, подреждам „Гоблин” сред петте най-добри книги, които прочетох тази година. 
   И само да добавя, освен по странните обитатели, Северната гора, Плетището и Великите сови, ще познаете Гоблин по огромните скулптори с форма на хора, непрестанният дъжд, зловещите полицаи, изгубените ключове, индианците, вещицата и едно малко хитро момиченце. 
   Препоръчвам я на всички почитатели на мистерията и тайно се надявам, някой ден отново да се върнем в това странно дъждовно градче. 

Ревюта за предишните книги от автора: 



Ако ви харесват публикациите и блога ми, може да ги споделяте в социалната мрежа, да харесате страницата във Facebook: Vortex in my mind / TT-realm или да ме последвате в Instagram - tita.tt_realm

Коментари