"Тъмно, почти нощ" - Йоанна Батор




   Започнах „Тъмно, почти нощ” на Йоанна Батор с очаквания за увлекателно криминално романче и бях напълно неподготвена за това, с което се сблъсках. 
   Още от първите страници познах мухъла и влагата, които за първи път срещнах в „Смъртта е занимание самотно” на Бредбъри. Тук обаче, нещата са в пъти по-брутални, по-реални. Страниците сякаш са пропити с нещо лепкаво, нещо заразно. На няколко пъти си давах почивка. Спирах да чета за няколко дни, но пак я започвах. 
   Батор представя реалността безпощадно. Книгата съдържа всички грозни картини от днешната действителност, за които си затваряме очите и се опитваме да подминем незасегнати. 
   В студения мрачен Валбжих изчезват деца. Журналистката Алиция Табор се връща в родния си град, за да напише материал за мистерията, която никой не може да разплете. Поела по пътя на истината, тя се сблъсква с тайните на собственото си семейство и с всяка следваща крачка затъва все повече в калта на миналото, от което винаги се е опитвала да избяга. 
    А коткоядците дебнат отвсякъде и единствено коткарките могат да те спасят… 
   Въпреки последното ми изречение, не оставайте с впечатлението, че това е поредната книга със свръхестествени същества. Напротив. Именно жестокият реализъм прави книгата толкова обсебваща. Тази книга се всмуква в теб и полепва по кожата ти. Отвращава те, кара те да изпитваш дискомфорт и срам. 
   Освен криминалната линия, Батор показва черно на бяло добре познатата ни онлайн помия под формата на форумни диалози, като детайлно пресъздава цялата простотия, злоба и цинизъм. Разчертава кривите и ужасяващи граници на религиозния фанатизъм и безмозъчната наивност на вярващите в псевдопророци и мистици. Вкарва ни в мрачните подземия на човешката перверзия и жестокост. А мрачният полски пейзаж и общество, така страшно напомнят за дома… 
   Първоначално запознаването с героинята върви мудно и на моменти дори отегчително. Постепенно обаче темпото се засилва и в края на книгата се питаш „Как изобщо стигнах до тук?”. 
   След тази книга ще искаш да излезеш навън. Да вървиш с бързи крачки. Защо не и да потичаш. Да се опиташ да избягаш от нея. Да те навали леден дъжд и да измие полепналия по кожата ти ужас, а след това да си вземеш горещ, горещ душ. 
   Не знам какво още да кажа. Каквото и да е, няма да е достатъчно. 
   Прочетете тази книга… ако ви стиска.

Ако ви харесват публикациите и блога ми, може да ги споделяте в социалната мрежа, да харесате страницата във Facebook: Vortex in my mind / TT-realm или да ме последвате в Instagram - tita.tt_realm.

Коментари